ИЗВЪНРЕДНО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО ПОЛОЖЕНИЕ

След Втората световна война до наши дни и при действието на сегашната ни Конституция не си спомням да е било въвеждано „извънредно положение“. Дали пандемията COVID-19 може да бъде наречена сама по себе си (поради формалната конституционна възможност за това) „извънредно положение“ е интересна юридическа питанка, но не тя е целта на настоящото изложение. Предмет на текста са някои реални и практически аспекти на правния безпорядък, в който се намираме:

Парламентът обяви с решение на 13.03.2020 г. съществуването на „извънредно положение“. При такова положение, правата на гражданите се разделят в две големи категории: А) такива, които не могат да бъдат ограничавани от мерките по времето на извънредното положение, и Б) такива които могат;

А) Кои права НЕ МОГАТ да бъдат нарушавани? Това са правото на живот, забраната за мъчение, жестоко и т.н. отношение, забраната за медицински и други опити; презумпция за невиновност и предаване на съд; свободата на съвестта, мисълта и изборът на вероизповедание (чл. 57 ал. 3 от Конституцията). И, забележете, НЕ МОЖЕ да бъде ограничаван „Личният живот на гражданите“, който е НЕПРИКОСНОВЕН. Това включва: свобода на придвижване, разходки, пътувания, срещи и контакти с близки, събирания на гости, празненства, празници, сватби, погребения и т.н. Тоест, само на формално основание цялото „забранително“ законотворчество по т.н. „Извънредно положение“ по отношение на упражняването на дейности от личния ви живот е ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННО. И, ако мнозина биха възкликнали с възражението, че тази конституционна разпоредба обезсмисля въобще мерките срещу пандемията – ще бъдат напълно прави от житейска (вероятно и епидемиологична) гледна точка, но не и от формалната юридическа страна на въпроса!

Б) Всички останали права, обаче, могат да ви бъдат ограничавани. Както и бяха ограничени – посещения на заведения, театри и концерти, разходки в паркове, градини, планини, пътувания между градове, носене на маски и пр. И, ако мерките по време на „извънредното положение“ по естеството си налагат нарушаване на някои права, те могат да бъдат ограничавани САМО СЪС ЗАКОН! Парламентът, обаче, делегира това свое правомощие за налагане на ограничения и забрани на Министъра на здравеопазването, което (поради вече посоченото изискване) е една НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА делегация. Защото преценката е на законодателя – коя част от отношенията в обществото следва да бъдат уредени само със закон, а други с подзаконови актове на изпълнителната власт (каквото по същество представляват т.н. Заповеди на Министъра на здравеопазването). При тази преценка трябва да се държи сметка за принципа на разделението на властите и на правовата държава – чл. 4 и чл. 8 от Конституцията. В този смисъл има безпротиворечива практика на Конституционния съд. Още нещо – ако приемем, че все пак Министърът на здравеопазването има правомощието да създава такива ограничения със силата на закон, то пък тези негови заповеди трябва да бъдат обнародвани в Държавен вестник по надлежния ред, а не да бъдат прокламирани на брифинги в залите за пресконференции на Правителството.

Последиците от изложеното са, че много от мерките и най-вече заповедите на Министъра на здравеопазването (а и на други министри), са недействителни. Те са едно правно нищо! Което означава, че всички издадени въз основа на тях административни, административно-наказателни актове и постановления на всички други административни органи могат (и трябва) да бъдат отменени. Което е безпрецедентен правен хаос!!!

Отделно всеки, който счита, че е претърпял имуществени или неимуществени вреди от създаденото извънредно незаконосъобразно положение, има право да потърси правата си в съда по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

You may also like...